Светът в графиките на Людмил Георгиев е загадъчен, пълен с неочаквани Видения. Художникът ни води в необичайни посоки, измерения, места, тръгнали от неговата емоция и разум.

Визуално примамливи, без да бъдат ясни докрай като време, пространство, предметност, неговите творби разказват истории, споделят с нас един човешки спомен, извикват сетивни усещания, но разчитат и на интелектуалния ни опит.

Като в съновидение някои образи – камък, лодка, хвърчило, луна – се открояват, докато други са неуловими като видения. Авторът ни дава едно усещане за ден и нощ, Вода и суша, за сезон и дом. Почти долавяте тишината на нощта, движението на Вятъра, тежестта на камъка, топлината на циганското лято, покоя на водата, самотния блясък на луната. Сякаш В тях е въплътена някаква неизпитана тайна.

Изящната, лека или плътна линия, цветът, разнообразният щрих и форми служат на Людмил Георгиев, за да предаде чувства и мисли, които будят у него изобразените неща, и които иска да предаде и на другите. Цветът се откъсва от еднозначността си, появява се като понятие и същевременно въздейства физически като средство за ритмизиране. Фактурните и структурни контрасти, предизвикани от различната плътност на цветната материя, градират ярки или нежни акорди на червено, синьо, оранж, зелено, Жълто, кафяво, охра, сиво, черно и бяло, достигащи до своеобразни напрежения или искрящи акценти. Геометрията на формите задълбочава различната сила на цветовете и посоките на движение. Възходяща или низходяща, пречупена, губеща се, или изплуващи линия превръща плоскостта В обем, или обема В плоскост. Отвежда погледа ни към определена форма, обгражда цветните петна, за да повиши интензивността на техните багри. Така отделните фрагменти придобиват различна тежест в зависимост от своята цветност, размери, форма, като тази доминантност обезсилва други елементи и носи определени Внушения. Неизказаното изпъква на следващо – смислово ниво. Подсъзнателно, скрито за външното око, то достига до духа, разума, сърцето.

Процесът на общуване се превръща В изследване, в намиране на неочакваното. Окото непрекъснато трябва да странства. И след като привикнем с общото разположение на форми, линии и багри, започваме да долавяме отначало незабележимите багрени нотки, деликатния графичен знак, богатството на детайли, покрити сякаш с леката мъгла на общия тон, създаващ усещане за точното и ясното едновременно.

Художникът е превърнал своята графика В отворена система В която не темите са много и различни, а промяната на всяка плоча и на Всеки удар Върху листа. В посока на този процес той е готов да пресилва, да омекотява, да изменя вида на нещата, да добавя нови, да слага ударението на едно място, да отнеме тежестта на друго. И познатите цикли и образи раждат различното друго значение, водят до нови стойности. Постоянното развитие на идеята ни кара да очакваме всяка следваща творба, за да видим какво е добавил авторът, какви са новите посоки и смисли. Творби, в които и художникът оставя и на нас правото на свободно тълкуване на образа, извиквайки желанието да мечтаем, удоволствието от откритието на неизвестното в един завършен, но и безкраен свят, където хармоничното започва да живее, чрез едва незабележимите неточности и дисонанси, напомнящи стара фреска, или средновековен витраж.

Аделина Филева