

– Господин Георгиев, защо ви наричат експериментатор в графиката?
– Не знам от къде идва този етикет. Може би от факта, че творбите ми са много свободни, въпреки че работя с няколко класически графични техники. Но наистина доста експериментирам, за да видя ефекта от най-различните ми търсения.
– Вярно ли е, че сте започнал кариерата си с творби, пълни със стъкло?
– Още от 90-те се занимавам с графика, винаги съм се занимавал само с графика, представял съм само графика. Започнах да гравирам върху автомобилно стъкло след 2000 година – беше етап от периодите ми в графиката. Беше експеримент с впечатляващ ефект – когато автомобилното стъкло мине през пресата, се самоунищожава. Така всичките ми произведения се превърнаха в уникати.
– Защо фразата „Откакто се помня, все съм за бой“ е сред тези, с които описвате личността си?
– Защото наистина откакто се помня, и родители, и роднини, и познати ми я повтаряха. Сега, като се замисля, осъзнавам, че не съм от най-работливите и най-внимателните – и винаги се съмнявам в това, което правя. Имам усещането, че винаги съм за бой, защото животът ме тегли много силно. Искам почти всичко от него – и затова понякога не осъществявам нещата по правилата.
– Какво е по-вредно за артиста – популярността или парите?
– И двете са много важни за него – всеки от нас иска ръкопляскания и пари.
– Как оценявате събитията в родната художествена действителност тук и сега?
– Не съм от умниците, които надълго и нашироко – особено когато на масата има вино, дискутират тази тема и то в хейтърски стил. Вече имам друга роля в арт средите с „Графикарт“, галерията, която отворих преди две години, с конкурса за млади графици, който организирам на републиканско ниво. Това вече ме задължава да се грижа за тази система, а не да я одумвам. Това е мисията ми – и не ми е вкусно да коментирам. На всички е ясно, че има трески за дялане, че трябва да се наточи теслата и доста да се дяла и да се моделира цялата тази система, но бих си запазил хейтърството за нещо по-съществено.
– Мислите ли, че в България наистина има прекалено много художници на глава от населението?
– Може би това е най-често произнасяната фраза в обкръжението на колеги и приятели – били сме много за един никакъв пазар и за една номенклатура, която има номенклатурен вкус и номенклатурни нагласи. В Германия на 90 милиона са 4 хиляди официално регистрирани артисти, а в България са 3800 членове на СБХ – на 5 милиона държава. Статистиката много добре говори. Пространството за изява и за прехрана в България не е голямо. И наистина май са повече…
– Вечният въпрос – повече труд или повече талант?
– Винаги съм твърдял, че от количеството рано или късно може да се извади качество, затова залагам и на двете. Преди всичко е необходим продукт, а човек трябва да седне и да го създаде. Талантът се определя пак конюнктурно, така че май трудът е водещ.
– Другата космическа енигма – съществува ли вдъхновението или е мит?
– Вдъхновението е само за аматьорите и лаиците. Професионалистът няма нужда от него – когато има работа, задача, ангажимент, той просто сяда и твори.
– За колко време сте нарисувал най-„бързата“ си графика?
– Графиката е низ от технологични процеси. Може да направиш бързо карикатура, шарж, скица, но графика бързо – просто не става.
– Кога е било най-трудно в занаята за вас?
– Периодът, в който се образовах, обучавах, в който крадях, в който търсех собствената си естетика и стилистика. Тогава имах големи колебания – какво правя, какво произвеждам. Дали то става или не става, въпреки че оценката се вижда в очите и реакциите на зрителите. Най-добре човек може да се ориентира къде се намира и какво представлява като майстор, когато се нареди на стената с други себеподобни. Тогава става ясно – дори не толкова от оценката на изкуствоведа, критика или колегата. Стената най-точно казва къде си ти, къде са другите, какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш.
Копирано от standartnews.com
0 comments on “Людмил Георгиев: Вдъхновението е за аматьори От: Агенция Стандарт – 02 май, 2021”Add yours →