Изложбата ще бъде открита в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ – гр. Виена, Австрия на 24.05.2022 г.

Светът на Людмил Георгиев във Виена

в. Филтър, брой от 11 до 17 май

„Никога не се влюбвай в идеята. Идеите са блудници. Ако някоя от тях не върши работа, то винаги, винаги, винаги има друга. Never fall in love with an idea. Ideas are whores. If the one you’re with isn’t doing the job, there’s always, always, always another.“ – изповядва известният американски артист Чип Кид (Chip Kidd), който през последното десетилетие направи историческа революция в облика на книгата. Друг един художник, но на хиляди километри от САЩ, в ателието си в София (България), независимо от колегата си, прави своята си революция в изкуството на графиката. Оставащ чужд на следването на една единствена идея, на търсенето на собствен стил и творчески почерк, готов всякога да изневери – най-вече на собствените си идеи, изнамери своето място в краткия списък на вълнуващите експериментатори/търсачи в българската графична школа. Неговото име – Людмил Георгиев се превърна в синоним не просто за жизнената сила на графичното изкуство в ХХI век, а в своеобразно доказателство, че не верността към идеята, а дързостта да я изоставиш в момента, тъкмо когато тя ти носи най-голямо удоволствие, са сред най-плодотворните подходи в творческия процес.

Изложбата „Един наш собствен свят“ за „Дом Витгенщайн“, чийто куратор е космополитът Стефан Стоянов показва само фрагменти от пластическите му търсения през последните години, но и те са достатъчни за да ни убедят, че изкуството на графиката е не само живо, но и че в ХХI век, то може да бъде дръзко, очарователно, съвременно. Разбира се – когато излиза изпод ръцете на познавач. Изкуствоведката Аделина Филева споделя за Людмил Георгиев, че светът в графиките му е „загадъчен, пълен с неочаквани видения. Художникът ни води в необичайни посоки, измерения, места, тръгнали от неговата емоция и разум. Визуално приемливи, без да бъдат ясни докрай като време, пространство, предметност, неговите творби разказват истории, споделят с нас човешки спомен, извикват сетивни усещания, но разчитат и на интелектуалния ни опит“.

И действително,такъв го виждаме в новата му експозиция за австрийската столица. Но Людмил вече е и друг – по-зрял в мисленето, но съхранил и най-ценното у себе си – удоволствието от работата в полето на графиката, удоволствие от играта с материала и образа.

Днес Людмил Георгиев – от дистанцията на собствените си 60 години, работи в ателието си в София – ателие-крепост и не спира да се изумява от съприкосновението си с магията на графиката – поезията на визуалните изкуства. Задушен от омесените взривоопасно аромат на пура и графични масла, той върти металното колело на пресата, за да може претърпялата тотална метаморфоза идея да се яви неръкотворно върху графичния лист. И макар техниките да са графични – образът надскача идеята за графика. Людмил Георгиев обича да си играе с цветовете, превръщайки много често графичните си отпечатъци в зрелищен живописен спектакъл. Но дори и това е недостатъчно за художника. Често той престъпва и технологичните граници на графиката, работейки с неочаквани материали и основи. Дори върху натрошено автомобилно стъкло.

Зад всичко това обаче стои не намерението за оригиналност, за иновативност, а за удоволствието от играта с изкуството. Желанието да прекрачиш в нови, непознати, необследвани територии. Територии, в които винаги можеш да си позволяваш да бъдеш друг – невъзпитан, арогантен, непостоянен. Галантен към всяка идея, но никога неин верен любовник. Територии, в които можеш да бъдеш просто бедствие и демиург в едно. А Людмил Георгиев добре знае, какво означава срещата между съзиданието и разрухата, и творчеството му е най-яркото свидетелство за това.

Автор Пламен В Петров